Читать интересную книгу Хронография - Феофан исповедник

Библиография[*]

Источники

Армянская география – Армянская география VII века по Р. X. (приписывавшаяся Моисею Хоренскому) /Текст, перевод и примечания издал К. П. Патканов. СПб., 1877.

Баладзори. Книга завоевания – Из сочинения Баладзори «Книга завоевания стран» / Пер. П. К. Жузе. – В кн.: Материалы по истории Азербайджана. Баку, 1927, вып. III.

Гевонд. История – История халифов вардапета Гевонда, писателя VIII века / Пер. К. Патканьян. СПб., 1862.

Ибн-ал-Асир. Тарих ал-Камиль – Материалы по истории Азербайджана из Тарих-ал-Камиль (полного свода истории) Ибн-ал-Асира / Пер. проф. П. Жузе. Баку, 1940.

Каганкатваци. История – История агван Моисея Каганкатваци. СПб., 1861.

Летопись [византийца] Феофана [от Диоклетиана до царей Михаила и сына его Феофилакта / В пер. с греч. В. И. Оболенского и Ф. А. Терновского; С предисл. О. М. Бодянского. М., 1887].

Никифора [патриарха константинопольского] Краткая история [со времени после царствования Маврикия / Перевод Е. Э. Липшиц. – ВВ, III (1950), с. 349—387].

Обращение Грузии – Обращение Грузии (в христианство) / Пер. Е. С. Такайшвили.– СМОМПК, вып. XXVIII (1900), с. 1—48.

Себеос. История – История епископа Себеоса / Пер. Ст. Малхасянц. Ереван, 1939.

Скржинская. Иордан – Иордан. О происхождении и деяниях готов / Вступительная статья, перевод, комментарий Е. Ч. Скржинской. М., 1960.

Сумбат Давитис-дзе. История и повествование о Багратионах / Перевод, введение и примечания М. Д. Лордкипанидзе. Тбилиси, 1979.

Agach. Hist. – Agathiae Myrinae Historiarum libri quinque/Rec. R. Keydell. Berolini, 1967.

Bilderstreit [und Arabersturm in Byzanz. Das 8. Jahrhundert (717—813) aus der Weltchronik des Theophanes / Übersetzt, eingeleitet und erklärt von L. Breyer. Graz-Wien-Köln, 1957]

Cedr. – Skyl. Compend. – Georgius Cedrenus Ioannis Scylitzae Compendium historiaruni / Ope ab I. Bekkero. Bonnae, 1838, v. I.

Chron. brevis – Chronographia brevis ex cod. Coislin. CXCIII, fol. 242v. – In: Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani opuscula historica / Ed. C. de Boor. Lipsiae, 1880, p. 218—226.

Chron. Pasch. – Chronicon Paschale / Rec. L. Dindorf. Bonnae, 1832, v. I.

Const. Porph. DAI – Constantine Porphirogenitus. De Administrando Imperio / Greek text ed. by Gy. Moravcsik, Engl. Transl. by R. Jenkins. Washington, 1967.

Const. Porph. De Them. – Constantino Porfirogenito. De Thematibus / Introduzione, testo critico, commento a cura di A. Pertusi, Città del Vaticano, 1952.

Corrip. Laud. Just. min. – Flavius Cresconius Corrippus. In laudem Justini Augusti minoris. Libri IV. London, 1976, Ed. with transl. and comm. by A. Cameron.

Et. Mag. – Etymologicon Magnum / Rec. Th. Gaisford. Oxonii, 1848.

Euag. Eccl. Hist. – The Ecclesiastical History of Evagrius with the Scholia / Ed. J. Bidez, L. Parmentier. London, 1898.

Giorgio di Pisidia. BA – Giorgio di Pisidia. Bellum Avaricum. – In: Giorgio di Pisidia. Poemi. Ettal, 1959, I. Panegirici epici. A cura di A. Pertusi, p. 176—224.

Giorgio di Pisidia. Poemi – Giorgio di Pisidia. Poemi. Ettal, 1959, I. Panegirici epici. A cura di A. Pertusi.

Ioann. Ant. Fr. – Ioannes Antiocheus. Fragmenta. – In: FHG. Paris, 1885, v. IV, p. 535—622.

Jean de Nikiou – Chronikue de Jean, évêque de Nikiou / Texte éthiopien publié et traduit par H. Zotenberg. Paris, 1883.

Leon. Gramm. Chron. – Leonis Grammatici Chronographia ex rec. I. Bekkeri. Bonnae, 1842.

Mal. Chron. – Ioannis Malalae Chronographia / Ex rec. L. Dindorfii. Bonnae, 1831.

Men. Prot.– Menander Protektor. Fragmenta. – In: HGM. Lipsiae, 1971, II, p. 1—131.

Nic. Antirr. III – Nicephori Antirreticus tertius. – In: Migne. PG, v. 100 (1865), col. 375—534.

Nic. Brev. – Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani opuscula historica / Ed. C. de Boor. Lipsiae, 1880.

Nic. Chron. syn. – Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani opuscula historica / Ed. C. de Boor. Lipsiae, 1880, p. 80—135.

Pauli Diac. HL – Pauli Diaconi Historia langobardorum. – In: MGH, Script. rer. Langob. et italic. saec. VI—IX, ed. L. Bethmen et G. Waitz. Berolini, 1978.

Pauli Diac. HR – Pauli Diaconi Historia Romana / A cura di A. Crivellucci. Roma, 1914.

Preger. Scriptores – Preger T. Scriptores originum constantinopolitanarum. Leipzig, 1901, v. I—II.

Proc. Bell. Pers. – Procopii Caesariensis opera omnia / Rec. J. Haury, G. Wirth. Lipsiae, 1962—1964, v. I—III.

Proc. Bell. Vand. – Procopii Caesariensis opera omnia / Rec. J. Haury, G. Wirth. Lipsiae, 1962—1964, v. I—III.

Proc. Hist. arc. – Procopii Caesariensis opera omnia / Rec. J. Haury, G. Wirth. Lipsiae, 1962—1964, v. I—III.

Strab. Geogr. – Strabonis Geographica in 17 Büchern / Hrgs. von W.

Aly. Bonn, 1968—1972, vol. I—II.

Theod. An. – Theodoros Anagnostes. Kirchengeschichte / Hrgs. Von G. Ch. Hansen. Berlin, 1971.

Theoph. Byz. – Theophanes Byzantius. Fragmenta. – n: HGM, Lipsiae, 1870, v. I, p. 446—449.

Theoph. Chron. – Theophanis Chronographia / Rec. C. de Boor. Lipsiae, 1883—1885, v. Ι—ΙΙ.

Theoph. Cont. – Theophanes Continuatus, Ioannes Cameniata, Symeon Magister, Georgius Monachus ex rec. I. Bekkeri. Bonnae, 1838.

Th. Sim. Hist. – Theophylacti Simocattae historiae/Ed .C. de Boor. Lipsiae,1887.

Vita S. Andreae – ’Επιφανίου μοναχοΰ καὶ πρεσβυτέρου περὶ τοΰ βίου καὶ τῶν πράξεων καὶ τέλους τοΰ ἁγίου καὶ πανευφήμου καὶ πρωτοκλήτου τῶν ἀποστόλων ’Ανδρέου. – In: Migne. PG, v. 120 (1864), col. 216—260.

Zonar. Epit. – Ioannis Zonarae epitomae historiarum. Libri XVIII ed. Th. Büttner-Wobst. Bonnae, 1897, v. III.

Литература

Аврамов В. [Юбилеен сборник] Плиска-Преслав. [София, 1929, ч. I].

Адонц Н. Армения [в эпоху Юстиниана. Ереван, 1971].

Ангелов Д. Образуване [на българската народност. София, 1971].

Андреев М., Ангелов Д. История [на българската феодална държава и право. София, 1972].

Артамонов М. И. История [хазар. Л., 1962].

Артамонов М. И. Очерки [древнейшей истории хазар. Л., 1936].

Баласчев Г. Д. [Върху] държавното [и военно] устройство [на старобългарската държава. – Минало I, София, 1909, кн. 2, с. 203—216].

Баришић Ф. Чуда [Димитри а Солунског као историски извори. Београд, 1953].

Бартольд В. В. Краткий обзор [истории Азербайджана. – В кн.; Бартольд В. В. Сочинения. М., 1963, т. II (1), с. 775—783].

Бешевлиев В. Античната топонимия [у нас като исторически извор. – ИИВЕ, III (1954), с. 341—355].

Бешевлиев В. Надписите около Мадарския конник. [– В кн.: Мадарският конник (проучвания върху надписите и релефа). София, 1956, с. 51—113].

Бешевлиев В. Три приноса [към българската средновековна история. – В кн.: Изследвания в чест на Марин С. Дринов. София, 1960, с. 283—300].

Брун Ф. Следы [древнего] речного пути [из Днепра в Азовское море. – ЗООИД, V (1863), с. 109—156].

Брун Ф. Черноморье. Юборник исследований по исторической географии южной России. Одесса, 1879—1880, ч. I—II].

Бруцкус Ю. Д. Варяги и колбяги. [– SК, VII (1935), с. 81—102].

Бурмов А. Към въпроса за произхода [на прабългарите. – ИБИД, XXII—XXIV (1948), с. 298—337].

Бурмов А. Към въпроса за отношенията [между славяни и прабългари през VII—IX в. – ИПр, Χ (1954). 1, с. 69—94].

Васильев Α. Α. Готы [в Крыму, ч. I – ИРАИМК, I (1921), с. 265—344; ч. II – ИРАИМК, V (1927), с. 179—282].

Велков И. Бележки [за колонизацията и градовете по нашето Черноморско крайбережие. – ИИД, ΧΙ—ΧΙΙ (1931—1932), с. 33—53].

Вестберг Ф. Записка [готского топарха. – ВВ, XV (1908), с. 71—132, 227—286].

Войнов М. [Зa] първия допир [на Аспаруховите българи със славяните и за датата на основаването на българската държава. – ИИБИ, VI (1956), с. 453– 480].

Голубцов И. А. О термине «склавины». [– В кн.: Проблемы общественно-политической истории России и славянских стран: Сб. статей к 70-летию акад. М. Н. Тихомирова. М., 1963, с. 47—48].

Дуйчев И. [Зъпроси изь] вътрешната история [на първото българско царство. Чужди влияния. – В кн.: През вековете. София, 1938, сб. първи, с. 97—125].

Дуйчев И. Славяни и първобългари. [– ИИБИ, Ι—ΙΙ (1951), с. 190—214].

Дуйчев И. Обединението [на славянските племена в Мизия през VII в. Към въпроса за възникването на българската държава. – В кн.: Дуйчев И. Българско средновековие. София, 1972, с. 70—86].

Дуйчев И. Проучвания [върху българското средновековие. – CБAH, XLI (1945), с. 3—176].

Дуйчев И. Рец. на М. Войнов. [За] първия допир [на Аспаруховите българи със славяните и за датата на основаването на българската държава. – BZ, L (1957), с. 527].

Дуйчев И. Рец. на [The] London Manuscript [of Nikephoros «Breviarium»/ Ed. with an Introduction by L. Orosz. – BS, XII (1951), с. 255—258].

Дьяконов А. П. [Византийские] димы [и факции (τὰ μέρη) в V—VII вв.– В кн.: ВС. М.—Л., 1945, с. 144—227].

Заходер Б. Н. [Каспийский] свод [сведений о Восточной Европе. Горган и Поволжье в IX—X вв. М., I962].

Зетейшвили С. Г. Сведения [об аланах в «Хронографии» Феофана. – В кн.: Древнейшие государства на территории СССР. Материалы и исследования. М., 1976, с. 81—86].

Златарски В. История [на българската държава през средните векове. София, 1970. т. I, ч. I].

Иречек К. Пътувания [по България. София, 1974].

История Византии. [М., 1967, т. I].

Колесников А. И. Иран [в начале VII в. – ПС, 22 (85) (1970)].

Кузнецов В. А. Аланские племена [Северного Кавказа. – МИА, 106 (1962)].

Кузнецов В. А. Локальный вариант [аланской культуры на территории Кабардино-Балкарии. – УЗ Кабард.-Балк. НИИ, Нальчик, 1959, XVI, с. 149—171].

Кулаковский Ю. Аланы [по сведениям классических и византийских писателей. – Чтения в Историческом обществе Нестора Летописца, Киев, 1899, кн. 13, отдел II, с. 94—168].

Кулаковский Ю. История [Византии. Киев, 1915, т. III].

Кулаковский Ю. К объяснению надписи [с именем императора Юстиниана, найденной на Таманском полуострове. – ВВ, II (1895), с. 189—198].

Кулаковский Ю. Свидетельства [о водворении болгар за Дунаем и Именник болгарских ханов.– В кн.: Кулаковский Ю. История Византии. Киев, 1915, т. III, с. 376—386].