— Ако онова, което казваш, е вярно, защо някой би отишъл при Ктаех?
За момент изглеждаше, че младежът се кани да му се нахвърли, но вместо това той само
въздъхна горчиво.
— Което си е право, моят народ не е известен с взимането на правилни решения —
призна той. — Всяко момиче и момче във Фае знае какво представлява Ктаех, но въпреки
това винаги има някой, който е готов да го потърси. Ходят при него, за да получат отговори
или за да зърнат нещо от бъдещето. Или пък се надяват да отмъкнат някое цвете.
— Цвете ли? — учуди се Квоте.
Баст отново го погледна изненадано.
— Не си ли чувал за рина? — Когато на лицето на съдържателя не се появи никакво
разбиране, помощникът поклати обезсърчено глава. — Цветята са панацея, Реши. Те могат
да излекуват всяка болест, да премахнат всяка отрова и да заздравят всяка рана.
При тези думи Квоте повдигна вежди.
— А — рече той и сведе поглед към подпрените си върху масата ръце. — Разбирам. Сега
ми е ясно защо хората са привлечени от Ктаех, макар да знаят, че трябва да стоят далеч от
него. — Съдържателят вдигна поглед. — Трябва да призная, че не разбирам какъв е
проблемът — каза той извинително. — Виждал съм чудовища, Баст. Едва ли може да се
каже, че Ктаех е такова.
— Може би използвах погрешна дума, Реши — призна Баст. — Но не мога да се сетя за
по-подходяща. Ако имаше дума, която да означава „отровен“, „омразен“ и „заразен“, щях да
употребя нея. — Той си пое дълбоко дъх и се приведе напред на стола си. — Реши, Ктаех
може да вижда в бъдещето. Не по някакъв неясен, пророчески начин. Той вижда цялото
бъдеще. Вижда го съвършено ясно — всичко, което е възможно да се случи, всички
безкрайни разклонения на настоящия момент.
— Наистина ли може да го направи? — повдигна вежди Квоте.
— Може — сериозно отвърна младежът. — И освен това е напълно и съвършено
злонамерен. В повечето случаи това не е проблем, защото не може да напусне дървото. Но
когато някой дойде при него…
Очите на съдържателя се зареяха в далечината и той кимна сякаш на себе си.
— Ако познава толкова добре бъдещето — бавно каза той, — то тогава трябва да е
наясно как точно ще реагира съответният човек на всяка негова дума.
— Освен това е зъл, Реши — кимна Баст.
— Това означава, че всеки, който е повлиян от Ктаех — замислено продължи Квоте, —
ще бъде като стрела, изстреляна към бъдещето.
— Стрелата удря само един човек, Реши. — Тъмните очи на помощника бяха празни и
изпълнени с безнадеждност. — Всеки, повлиян от Ктаех, е като кораб с чума, доплувал до
някое пристанище. — Той посочи изписания до половина лист, който Летописеца държеше
в скута си. — Ако ситите знаят за съществуването му, няма да пестят усилия, за да го
унищожат. Те биха убили дори и нас, защото сме чули какво е казал Ктаех.
— Защото всичко, което е пренесло влиянието на Ктаех далеч от дървото… — промълви
съдържателят и сведе поглед към ръцете си.
Той дълго седя мълчаливо и накрая кимна замислено.
— И така, млад мъж, който търси щастието си, отива при Ктаех и взима цвете. Кралската
дъщеря е смъртно болна и той ѝ отнася цветето, за да я излекува. Двамата се влюбват,
въпреки че тя е сгодена за принца на съседното кралство…
Баст гледаше втренчено и безизразно Квоте, докато той говореше.
— В една лунна вечер те опитват дръзко бягство — продължи съдържателят, — но той
пада от покрива и двамата са заловени. Омъжват принцесата против волята ѝ тя промушва
принца с нож по време на първата им брачна нощ. Принцът умира. Започва гражданска
война. Нивите са изгорени. Следват глад и чума…
— Това е историята на войната на Фастингсуей — едва доловимо каза помощникът.
Квоте кимна.
— Това е една от историите, разказани ми от Фелуриан. Едва сега разбрах частта за
цветето. Тя не спомена за Ктаех.
— Не би го направила, Реши. Смята се за лош късмет. — Баст поклати глава. — Не, не
лош късмет. Това е все едно да изплюеш отрова в нечие ухо. Просто така не се прави.
Летописеца възвърна част от хладнокръвието си и отново придърпа стола си към масата,
като продължаваше да държи внимателно листа. Намръщено погледна масата, която беше
пукната и изцапана с бира и мастило.
— Изглежда, че това създание има доста сериозна репутация — рече той. — Но ми е
трудно да повярвам, че е чак толкова опасно…
Помощникът погледна невярващо Летописеца.
— Желязо и жлъчка! — тихо каза той. — Да не мислиш, че съм малко дете? Смяташ, че
не мога да направя разлика между история, разказвана край лагерния огън, и истината?
— Не това исках да… — Летописеца направи успокояващ жест.
Без да отмества очи от писаря, Баст положи окървавената си длан върху масата. Дървото
изстена и счупените трески пропукаха и се наместиха. Помощникът вдигна ръка и рязко я
стовари върху масата, а тъмните локвички мастило и бира внезапно се извиха във формата
на катраненочерен гарван, който излетя и обиколи общата стая веднъж.
Баст го хвана с ръце и небрежно разкъса птицата на две парчета, които хвърли във
въздуха, където те избухнаха в големи кървавочервени пламъци.
Това се случи за един миг.
— Всичко, което знаеш за Фае, може да бъде събрано в един напръстник — каза
помощникът с равен глас и погледна писаря напълно безизразно. — Как се осмеляваш да се
съмняваш в мен? Нямаш никаква представа кой съм аз.
Летописеца седеше напълно неподвижен, но не извърна поглед.
— Кълна се в езика и в зъбите си! — отривисто възкликна Баст. — Кълна се във вратите
от камък! Казвам ти го три хиляди пъти — в моя свят няма нищо по-опасно от Ктаех.
— Няма нужда от това, Баст — меко каза Квоте. — Вярвам ти.
Младежът се обърна да погледне съдържателя и се отпусна нещастно на стола.
— Иска ми се да не беше така, Реши.
— Значи, след като някой срещне Ктаех, всички негови избори ще са погрешни? —
кисело се усмихна Квоте.
Ученикът му поклати глава с пребледняло и изопнато лице.
— Не погрешни, Реши, а катастрофални. — Той поклати глава, а лицето му беше бледо и
изопнато. — Якс говорил с Ктаех, преди да открадне луната, и това е предизвикало война на
сътворяването. Ланре говорил с Ктаех, преди да организира предателството на Мир
Тариниел. Създаването на безименните. На скаендините. Създаването на всички тях може да
бъде проследено до Ктаех.
Лицето на съдържателя стана безизразно.
— Е, това определено ме поставя в интересна компания, нали? — сухо отбеляза той.
— Не е само това, Реши — додаде Баст. — Ако в старите пиеси дървото на Ктаех се
вижда отзад в декора, можеш да си сигурен, че ще гледаш някоя от най-лошите трагедии.
Слагат го там, за да знае публиката какво да очаква. За да са наясно, че накрая всичко
ужасно ще се обърка.
Квоте изгледа продължително ученика си.
— О, Баст — тихо му каза той с мека и тъжна усмивка. — Знам каква история разказвам.
Тя не е комедия.
Помощникът вдигна поглед към него. Очите му бяха празни и изпълнени с
безнадеждност.
— Но, Реши… — Устните му беззвучно помръднаха, опитвайки се да намерят
подходящите думи, но така и не успяха.
Червенокосият съдържател посочи празното общо помещение.
— Това е краят на историята, Баст. Всички знаем това. — Гласът на Квоте беше делови и
толкова небрежен, сякаш говореше за вчерашното време. — Водих интересен живот и в тези
спомени има известна сладост. Но… — той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна — … но
те не са смела, романтична история. Не са и измислица, в която героите се връщат от света
на мъртвите. Не е вдъхновяваща, епическа история, чиято цел е да накара кръвта да кипне.
Не. Всички ние знаем каква история е тази.
За момент изглеждаше, че той ще продължи, но вместо това погледът му разсеяно
започна да оглежда общата стая. Лицето му беше спокойно, без следа от гняв или горчивина.
Баст стрелна с очи Летописеца, но този път в погледа му нямаше огън. Нямаше гняв.
Нямаше ярост или заповед. Очите му бяха отчаяни и умоляващи.
— Историята не е свършила, щом още си тук — отбеляза писарят. — И не е трагедия,
щом все още си жив.
При тези думи Баст нетърпеливо кимна и погледна отново към Квоте.
Той на свой ред изгледа двамата продължително и накрая се засмя с тих и гърлен звук.
— Ох — нежно рече той, — и двамата сте толкова млади.
106.
Завръщане
След срещата ми с Ктаех мина доста време, докато дойда на себе си.