Читать интересную книгу Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2 - Патрик Ротфус

това слънцето отново ще изгрее на следващия ден.

И двамата мълчахме дълго. Мартен наблюдаваше над ръба на халбата си шумното общо

помещение и очите му се зареяха невиждащо в далечината. Оставих врявата наоколо да се

превърне в приятно бръмчене, облегнах се на стената и се унесох в полудрямка.

А когато не контролирах мислите си, те неизменно се насочваха към Дена. Спомнях си

уханието ѝ, извивката на шията ѝ близо до ухото, начина, по който движеше ръцете си,

докато говореше. Зачудих се къде ли е тя в тази нощ и дали е добре. Запитах се дали мислите

ѝ някога се насочват към мен с топлота…

* * *

— … ловенето на бандити не би трябвало да е трудно. Освен това не би било зле за

разнообразие да налетим на тези проклети копелета.

Думите ме изтръгнаха от сладката ми дрямка като риба, издърпана с въдица от езеро.

Цигуларят беше спрял да свири, за да удари една напитка, а в относително тихата стая гласът

на Дедан бе оглушителен като магарешки рев. Отворих очи и видях, че Мартен също се

оглежда с леко разтревожен вид. Без съмнение същите думи, които бяха привлекли

вниманието ми, бяха събудили и неговия интерес.

Беше ми нужна само секунда, за да открия Дедан. Той седеше през две маси и водеше

пиянски разговор с един фермер с посивяла коса.

Мартен вече се изправяше на крака. Тъй като не исках да привличам вниманието към

случващото се, му изсъсках: „Махни го от тук“, и се насилих да седна отново на стола си.

Скърцах със зъби, докато Мартен бързо се провря между масите, потупа Дедан по рамото

и посочи зад гърба си към мястото, където седях. Дедан промърмори нещо, което се радвам,

че не чух, и неохотно се изправи.

Нарочно започнах да оглеждам помещението, вместо да следвам с очи Дедан. Темпи

лесно се забелязваше в червените си наемнически червени дрехи. Беше обърнат с лице към

огнището и наблюдаваше как цигуларят настройва инструмента си. На масата пред него

имаше няколко празни чаши и той беше разхлабил кожените ремъци на ризата си. Гледаше

цигуларя със странно напрежение.

Докато го наблюдавах, една сервитьорка му донесе поредната напитка. Той огледа

тялото ѝ многозначително от горе до долу. Тя му каза нещо и той целуна ръката ѝ с такава

лекота, сякаш беше някой придворен. Жената се изчерви и закачливо побутна рамото му.

Едната му ръка спокойно се придвижи по извивката на талията ѝ и остана там. Изглежда, че

тя нямаше нищо против.

Дедан се приближи до масата ми и закри с тялото си Темпи точно когато цигуларят

вдигна лъка си и засвири жига. Десетина човека се изправиха, нетърпеливи да започнат да

танцуват.

— Какво? — попита ме Дедан, когато застана пред масата. — Да не би да ме извика, за

да ми кажеш, че вече става късно? Че утрешният ден ще бъде уморителен и не е лошо да

напъхам дребното си тяло в леглото? — Той се приведе над масата, за да ме погледне право

в очите.

Усетих киселата миризма на дъха му. Беше от дрег — евтин, неприятен алкохол, който

може да бъде използван за разпалване на огън.

— Как пък не, да не съм ти майка — засмях се презрително аз.

Всъщност мислех да кажа точно това и сега трябваше да побързам да измисля нещо

друго, с което да отвлека вниманието му. Погледът ми попадна върху червенокосата жена,

която ми бе сервирала вечерята, и аз се приведох напред на стола си.

— Чудех се дали можеш да ми кажеш нещо — започнах аз със заговорнически тон.

Намръщената му физиономия бе заменена от любопитство и аз сниших гласа си още

малко.

— Бил си тук и преди, нали? — Той кимна и аз продължих: — Знаеш ли името на онова

момиче? — Посочих с глава червенокосата.

Дедан хвърли уж потаен поглед през рамо, който със сигурност щеше да привлече

вниманието на жената, ако тя не беше с гръб към нас.

— Русата, дето я опипва адемецът ли? — попита Дедан.

— Червенокосата.

Дедан сбърчи широкото си чело, присвил очи, за да фокусира далечния край на стаята.

— Лосин? — тихо попита той и се обърна към мен с все още присвити очи. — Малката

Лоси?

Свих рамене и започнах да съжалявам за тактиката за отвличане на вниманието, която

бях избрал.

Едрият мъж избухна в оглушителен смях и се отпусна с цялата си тежест върху пейката

срещу мен.

— Лоси — изкикоти се той малко по-силно, отколкото беше по вкуса ми. — Квоте,

погрешно те прецених. — Удари с длан по масата и отново се засмя, като почти щеше да

падне назад от пейката. — Имаш добро око, момче, но нямаш никакъв шанс.

Тези думи жегнаха наранената ми гордост.

— Защо не? Тя не е ли, ами… — Не довърших и направих неопределен жест.

Дедан някак си успя да разбере какво имам предвид.

— Уличница? — невярващо попита той. — За бога, момче, не! Тук има две. — Той махна

с ръка над главата си и заговори съвсем тихо. — Имай предвид, че не са точно уличници, а

просто момичета, които нямат нищо против да изкарат нещо допълнително през нощта. —

Направи пауза и примигна. — Пари. Да изкарат допълнителни пари и други допълнителни

неща — засмя се сподавено той.

— Просто си мислех… — несигурно започнах аз.

— Аха, всеки мъж, който има очи и топки, си е помислил същото. — Дедан се наведе

малко по-близо до мен. — Тя е малко похотливо създание. Задява се с мъжете, които ѝ

хванат окото, но не можеш да я вкараш в леглото си. В противен случай щеше да е богата

като краля на Винтас. — Той погледна към нея. — Колко ли струва да дадеш за една нощ с

нея? Аз бих дал…

Той присви очи към червенокосата и устните му замърдаха беззвучно, сякаш правеше

някакви сложни сметки наум. Накрая сви рамене.

— Повече, отколкото притежавам. — Погледна ме и отново сви рамене. — И все пак по-

добре не си мечтай за това. Спести си неприятностите. Ако искаш такива услуги, познавам

една дама тук, която не изглежда толкова зле. Може да се съгласи да ти разведри вечерта. —

Той се заоглежда из стаята.

— Не! — Сложих ръка върху неговата, за да го спра. — Просто бях любопитен, това е

всичко. — Гласът ми звучеше неискрено и аз го знаех. — Благодаря, че ми каза как стоят

нещата.

— Няма защо — отвърна той и предпазливо се изправи.

— О — рекох аз, сякаш внезапно ми бе хрумнало нещо, — би ли ми направил една

услуга? — Дедан кимна и аз му махнах да се приближи. — Безпокоя се, че Хеспе накрая

може да се разприказва за работата, която трябва да свършим за маера. Ако бандитите чуят,

че ги преследваме, задачата ни ще стане десеторно по-трудна. — На лицето му се мярна

гузно изражение и аз продължих: — Почти съм сигурен, че тя няма да спомене за това, но

нали знаеш колко са приказливи жените.

— Разбирам — бързо отговори той и се изправи. — Ще говоря с нея. По-добре да сме

внимателни.

Цигуларят, който беше с лице като на ястреб, довърши жигата и всички започнаха да

пляскат, да тропат с крака и да удрят празните си халби по масите. Въздъхнах и потрих

лицето си с ръце. Когато вдигнах поглед, видях Мартен на съседната маса. Той докосна с

пръсти челото си и кимна, за да ме поздрави. В отговор направих лек поклон, както си седях.

Винаги е приятно да имаш публика, която те оценява.

78.

Различен път и различна гора

На следващата сутрин изпитах известно злорадство, като видях страдащият от тежък

махмурлук Дедан да се готви за път, преди още слънцето да е изгряло. Едрият мъж

внимаваше как се движи, но трябва да призная, че не се оплака нито веднъж, освен ако не се

броят леките пъшкания, които издаваше от време на време.

Сега, когато се вгледах по-внимателно, забелязах признаците, че Дедан е влюбен.

Начинът, по който произнасяше името на Хеспе. Недодяланите шеги, които си правеше,

когато говореше с нея. И как на всеки няколко минути намираше извинение да погледне към

нея. Винаги имаше някакъв предлог — да се протегне, да хвърли равнодушен поглед към

пътя или да посочи дърветата наоколо.

Въпреки това той не осъзнаваше, че Хеспе на свой ред също го ухажва от време на време.

Понякога беше доста забавно да ги наблюдавам, сякаш гледах някоя добре режисирана

модеганска трагедия. А на моменти ми се искаше да ги удуша и двамата.

Темпи крачеше между нас безмълвно като нямо и добре възпитано кученце.

Наблюдаваше всичко — дърветата, пътя, облаците. Ако не беше безспорно интелигентният

поглед в очите му, човек можеше да го помисли за бавноразвиващ се. На няколкото въпроса,