— Нещо не го разбирам този човек — обясни ми той. — Да не се опитва да ми плати, за
да прави любов с мен? Или иска да се бием?
В стаята се разнесе гръмогласен смях и лицето на Там стана аленочервено под брадата
му.
— Почти сигурен съм, че иска да се бие с теб — отговорих аз, като се опитах да сподавя
смеха си.
— А — рече Темпи. — Ами защо просто не ми каже? Защо са всички тези… — Той сви и
разпусна пръстите на ръката си и ме изгледа озадачено.
— Празни приказки? — предположих аз.
Увереността на Темпи ми действаше успокоително и не можах да се въздържа на свой
ред да не подразня Там. След като с очите си видях колко лесно адемецът се справи с Дедан,
с нетърпение очаквах да видя как ще избие арогантността от главата на този конски задник.
Темпи погледна отново към едрия мъж.
— Ако искаш да се бием, спри с празните приказки. — Адемецът махна широко с ръка
към останалата част на стаята. — Доведи и други, които да се бият заедно с теб. Доведи
достатъчно жени, за да се чувстваш в безопасност. Става ли? — Спокойствието му внезапно
се изпари, когато се обърна отново към мен и каза с изпълнен с раздразнение глас: — Вие,
хората, не спирате да говорите.
Там се върна при масата, където приятелите му играеха зарове.
— Вижте сега. Чухте го к’во говори. Малкото лайно казва, че се равнява на четирима от
нас, така че нека му покажем к’во моем четирима. Бренден, Вен, Джейн, готови ли сте?
Един плешив мъж и една висока жена се изправиха усмихнати. Но третият махна с ръка
презрително.
— Твърде пиян съм, за да се бия, Там. Но трябва да съм много по-пиян, за да се изправя
срещу някой от онези с кървавочервените ризи. Те се бият много мръсно. Виждал съм го с
очите си.
Сбиванията в кръчмите не бяха нещо ново за мен. Може би си мислите, че в място като
Университета те са нещо рядко, но алкохолът не прощава никому. След шест-седем сериозни
напитки разликата между мелничаря, който се кара с жена си, и младия алхимик, който не
се е справил добре на изпитите, е много малка. И двамата са еднакво нетърпеливи да ожулят
кокалчетата си в нечии зъби.
Дори и в „Еолиан“, която бе толкова изтънчено място, понякога се случваха сбивания.
Ако човек останеше достатъчно до късно, съществуваше доста голяма вероятност да види
някои от натруфените благородници да си разменят шамари.
Искам да кажа, че когато човек е музикант, става свидетел на много сбивания. Някои
хора отиват в кръчмите, за да пият, други — за да играят зарове. Някои отиват, за да се
сбият, а други — с надеждата, че ще станат свидетели на сбиване.
Хората не се нараняват толкова много, колкото бихте предположили. В най-лошия
случай се стига до синина или сцепена устна. А ако нямате късмет, можете да загубите зъб
или да си счупите ръката, но има голяма разлика между приятелско сбиване в кръчма и
нападението в гръб в някоя задна уличка. Кръчмарските сбивания си имат правила, както и
неофициални съдии, които да ги налагат. Ако нещата загрубеят, зрителите бързо ще скочат и
ще разтърват биещите се, защото биха искали някой друг да постъпи по същия начин, ако те
са на тяхно място.
Разбира се, има и изключения. Случват се и нещастия и от времето, прекарано в Медика,
ми е добре известно колко е лесно човек да си навехне китката или да си изкълчи пръст.
Тези наранявания може да са незначителни за някой търговец на добитък или съдържател на
странноприемница, но за мен, при положение че прехраната ми зависеше от ловките ми
ръце, мисълта за счупен палец беше направо ужасяваща.
Стомахът ми се сви на възел, докато наблюдавах как Темпи отпива още една глътка от
уискито си и се изправя на крака. Проблемът беше, че ние бяхме чужденци тук. Ако нещата
загрубееха, можех ли да разчитам на раздразнените наемници да се намесят и да прекратят
боя? Трима срещу един изобщо не беше честна борба и положението щеше да стане
неприятно доста бързо.
Темпи отпи глътка бира и ме погледна спокойно.
— Пази ми гърба — нареди ми той, след което се обърна и се отправи към мястото,
където стояха другите наемници.
За момент бях просто впечатлен от това колко добре говори атурански. Откакто го
познавах, се беше развил от човек, който е практически ням, до такъв, който използва
идиоматични изрази. Но гордостта ми бързо угасна, докато се опитвах да измисля какво
мога да сторя, за да спра боя, ако ситуацията излезе извън контрол.
Нищо не ми хрумваше. Не бях предвидил такова развитие на нещата и не разполагах с
някой и друг трик, скрит в ръкава. Тъй като нямах особен избор, извадих ножа си от канията
и го стиснах в ръка под масата, така че да не се вижда. Последното нещо, което исках, бе да
намушкам някого, но поне можех да ги заплаша и така да спечеля на двама ни достатъчно
време, за да се измъкнем през вратата.
Темпи изгледа преценяващо тримата наемници. Там беше десетина сантиметра по-висок
от него и раменете му бяха като на вол. Вторият беше плешивият мъж с белези по лицето и
неприятна усмивка. Трета беше блондинката, която се извисяваше цяла глава над адемеца.
— Жената е само една — отбеляза Темпи и погледна Там право в очите. — Това
достатъчно ли е? Можеш да доведеш още една.
Наемницата се наежи.
— Ти, наперено петле — злобно изсъска тя. — Ще ти покажа как може да се бие една
жена.
Темпи кимна учтиво.
Фактът, че продължаваше да запазва самообладание, ме поуспокои. Разбира се, бях чувал
за истории, в които един-единствен адемски наемник се справя с цяла дузина редовни
войници. Дали наистина бе възможно Темпи да се бие с тези тримата едновременно? Той
поне със сигурност мислеше така…
— Това е първата ми подобна битка — погледна ги Темпи. — Как трябва да започне тя?
Ръката ми, която стискаше ножа, започна да се поти.
Там пристъпи напред, така че гърдите на двамата сега бяха само на сантиметри
разстояние. Той се надвеси над Темпи.
— Ще започнем с това, че ще те набием с камшик до кръв. След това ще те наритаме.
После ще започнем отначало, за да сме сигурни, че не сме пропуснали нещо. — Докато
изричаше последните думи, той нанесе удар с чело в лицето на Темпи.
Затаих дъх и преди да успея отново да си поема въздух, боят беше приключил.
Когато брадатият наемник нанесе удара си с глава, очаквах, че Темпи ще политне назад
със счупен нос, от който се стича кръв. Но Там се оказа този, който се олюля назад, като
ревеше от болка и стискаше лицето си, а между пръстите му бликаше кръв.
Адемецът пристъпи напред, сложи ръка върху врата на едрия мъж и без усилие го блъсна
към пода, където той се просна с широко разперени ръце и крака.
Без всякаква следа от колебание Темпи се обърна и изрита блондинката в бедрото, като я
накара да залитне. Докато жената се олюляваше, той ѝ нанесе рязък удар с юмрук по главата
и тя се строполи неподвижно на земята.
Тогава плешивият пристъпи към него с протегнати напред ръце като професионален
борец. Бърз като змия, той хвана адемеца за рамото с едната си ръка, а с другата сграбчи
врата му.
Честно казано, не знам какво се случи след това. Последна бъркотия от движения и
накрая се оказа, че Темпи е хванал мъжа за китката и за рамото. Плешивият ръмжеше и се
бореше, но адемецът просто изви ръката му и го накара да се наведе, докато мъжът се озова с
лице към пода. Тогава Темпи го изрита в крака и онзи се строполи на пода.
Всичко това се случи за по-кратко време, отколкото ми е нужно, за да ви го разкажа. Ако
не бях толкова смаян, щях да започна да ръкопляскам.
Там и жената лежаха на пода с неподвижността на хора, изпаднали в безсъзнание. Но
плешивият ръмжеше нещо и понечи несигурно да се изправи на крака. Темпи пристъпи по-
близо до него и безразлично му нанесе прецизен удар в главата, след което проследи как
мъжът се свлича отпуснато на земята.
Разсеяно си помислих, че това е най-учтивият удар с юмрук, който някога съм виждал.
Наподобяваше внимателния удар с чук, който дърводелецът нанася върху пирон —
достатъчно силен, за да вкара пирона докрай, но не толкова, че да нарани дървото около
него.
В стаята стана много тихо. Накрая високият мъж, който беше отказал да се бие, вдигна
халбата си за поздрав и разля малко от нея.
— Браво на теб! — гръмогласно извика той на Темпи и се разсмя. — Никой няма да ти се
разсърди, ако теглиш един шут на Там, докато си лежи долу. Бог му е свидетел, че е