Читать интересную книгу Сара Адисън Алън Изгубеното езеро - Неизв.

– Ето те и теб, Аби. Времето напредва. Да влезем на хладно в къщата и да подпишем документите. – Очите му се плъзнаха към Уес. – Е, синко, промени ли решението си?

Аби се обърна към него.

– Вчера казах на Ласло, че няма да инвестирам в проекта му. Искам да запазя земята си. – Уес погледна безизразно чичо си. – Не, не съм си променил решението.

Над рамото на Кейт Девън наблюдаваше втренчено момичетата на моравата, сякаш са сигнални светлинки.

– Да отида ли да си играя, мамо? – попита тя, което означаваше: „Писна ми да показвам на глупавите възрастни какво има пред очите им. Искам пак да съм дете.“

Тя я пусна на земята.

– Отиди, но не се отдалечавай.

Девън потупа Крикет по ръката.

– Чао, бабо. Скоро ще ти дойдем на гости.

Крикет се усмихна леко и всички проследиха с поглед Девън, устремена към момичетата. За миг на Кейт º стана тъжно, че не може да се върне с нея в детството си. Оставаше º само да наблюдава от разстояние и все повече да се отдалечава, докато накрая между тях се ширне океан.

Аби притисна с длан гърдите си и пръстите º обходиха деколтето на тениската º.

– Ласло, и аз си промених решението. „Изгубеното езеро“ не се продава.

– Хайде, Аби! – прекъсна я нетърпеливо той. – Нали се споразумяхме!

– Нищо не съм подписала.

– Стиснахме си ръцете. Договорихме се устно. Нямата жена е свидетел. – Той посочи Лизет, която затаи дъх. – Уес постъпи умно и не ми отговори категорично, но ти прие условията ми.

Аби изправи рамене.

– Имам право да размисля.

– Наистина ли предпочиташ трудния начин? – попита я Ласло. – Ще те съдя. Таксите по делото ще стопят и бездруго оскъдните ти спестявания, а накрая ще изгубиш езерото.

Адвокатът на Ласло пристъпи неловко от крак на крак, вперил очи в далечината, сякаш си представя, че е на прохладно място, където от клиента му няма и следа. Аби го гледаше смаяно. Лизет дишаше ядно на пресекулки. Джак се взираше загрижено в нея. Уес клатеше глава, все едно изобщо не е изненадан.

Най-сетне Крикет наруши мълчанието, протягайки ръка на Ласло:

– Крикет Ферис. Агенция за недвижими имоти „Ферис“, Атланта.

– Чувал съм за вас. – Той се ръкува учудено с нея.

Тя го възнагради с професионалния си смях. Какво я прихвана? Да обсъжда делови въпроси в такъв момент?

– Не сме се запознавали официално, но сме се виждали на събирания.

– Защо сте тук? – поинтересува се Ласло.

– Аби е пралеля на снаха ми… Сложно е – махна с ръка Крикет.

– Не ми трябва агент по недвижими имоти.

– Разбира се. Исках само да ви посъветвам нещо. А щом сте чували за мен, знаете, че не давам евтини съвети. Неслучайно работата ни е поверителна – напомни му. – Тук е пълно с хора, които ще усложнят процедурата, ако разберат за какво става дума. Доколкото схващам, дошли са тук да подкрепят нея, а не вас. – Тя се приведе към него и добави съзаклятнически, сякаш говори на единствения компетентен събеседник тук: – Предлагам ви да изчакате по-подходящ момент. Детето избяга и всички се уплашиха. Чувствата са малко в повечко сега.

Ласло я изгледа от главата до петите. Всички, излезли от гората, бяха изподраскани, с раздърпани дрехи и листа в косите. Всички с изключение на Крикет. Ризата º лепнеше от влага по гърдите, ала прическата и гримът º изглеждаха непокътнати. Веждите º и очната º линия приличаха на неизтриваема татуировка, а миглите º бяха удължени допълнително. След известно колебание Ласло кимна:

– Добре. Ще се върна утре. Давам ти последен шанс, Аби, Наистина последен. Хайде! – Махна припряно на адвоката си. – Ама че противна жега! Да се връщаме в хотела!

Щом се отдалечиха достатъчно, та да не ги чуват, Крикет се обърна към Аби и º каза:

– Намери си адвокат! Незабавно!

– Какво правиш? – удиви се Кейт.

– Приеми го като подарък на раздяла – отвърна Крикет и си сложи слънчевите очила. – Щом се върна, ще изпратя вещите ти на склад.

– Благодаря – кимна колебливо младата жена.

– Ще ми се да виждаше нещата като мен – добави Крикет и погледна към Девън.

Седнала до другите момичета, внучката º си свали герданите и им подари по един. Кейт разбираше вътрешната борба на свекърва си – искаше º се да надделее, да извае Девън според своите възгледи.

– Поне веднъж в живота си се откажи да контролираш хората, които обичаш, Крикет – каза º Кейт. – Обичай ги такива каквито са.

Крикет сви устни, подвоуми се и отговори:

– Не знаех как иначе да обичам Мат.

Кейт за пръв път долови истинска тъга в гласа º. За миг Крикет беше просто майка, изгубила сина си.

– Винаги ще ти позволявам да виждаш Девън, когато поискаш. Зависи от теб.

Свекърва º си пое дълбоко дъх и кимна. Тръгна към колата си и потегли за облекчение на шофьорите, опитващи се бавно да се измъкнат на заден ход, защото им бе препречила пътя в суматохата.

Погледите на Уес и Кейт се срещнаха. Лизет вдигна бележника си да напише нещо, но Аби разпери ръце.

– Още не сме приключили. Не искам никой да разбира, че съм си променила решението. Не бива да ги обнадеждаваме напразно. Особено Булахдин. По-късно ще º кажа. Сега просто ще се позабавляваме. Уес, Джак, ще изнесете ли тортата?

– Какво ще стане, Аби? – попита я Кейт, когато Уес и Джак се отдалечиха, а Лизет ги последва, поглеждайки въпросително приятелката си.

Аби º се усмихна окуражително, преди да отговори на племенницата си:

– Не знам, но ще измислим нещо… Това значи е свекърва ти?

– Да – въздъхна Кейт.

– Забележителна жена.

– Но очевидно неспособна да излезе наглава с Девън.

– Да. А и кой ли би могъл? – усмихна се леля º.

*

– Щом Аби няма да продава „Изгубеното езеро“, всичко ще остане постарому – отбеляза доволно Джак, докато с Лизет вървяха към къщата. – Летата пак ще са същите.

Пресегна се и махна клонче от косата º.

– Не се ли радваш, Лизет? – попита я, защото това му се струваше съвършеното решение. Проблемът се разреши, без да се налага никой да прави нещо.

Тя кимна.

– Ще се виждаме всяка година както винаги. Не е необходимо да се местиш.

Лизет вдигна бележника и написа: „Имам работа в кухнята.“

Влезе вътре и пусна резето.

Уес стоеше до бюфета, хванал едната страна на големия дървен поднос, върху който се крепеше тортата.

– Готов ли си, Джак?

Джак кимна разсеяно, сетил се внезапно за думите на момиченцето.

„Защо не се борите?“

*

Селма проследи с поглед как Ласло повежда съпругата и дъщерите си и заедно с адвоката потеглят с черния мерцедес. Въздъхна облекчено.Не º се занимаваше с него. Огледа се за някой друг, въздъхна отново и седна, разтворила ветрилото. Май беше време да се прибира в бунгалото си.

– Набелязваш чий съпруг да откраднеш?

Тя вдигна глава и видя момичето от „Фреш Март“. Дебелият слой грим се топеше по лицето му. Краищата на косата му цъфтяха, явно прекаляваше със сешоара. Младите определно не умееха да ценят младостта.

– Британи, радвам се да те видя.

Момичето седна срещу нея.

– Опасявам се, че се отнасям несправедливо към теб.

– Нима? – проточи Селма. – Как така?

– Не е зле човек да получава желаното. Искам да знам как го правиш. Старая се много да привличам момчетата. Уес например. Сключихме нещо като споразумение с него. После го видях да танцува с племенницата на Аби. Вярно, тя е слаба и прочее, но косата º… Все едно я е подстригвал смахнат. Защо той не ме гледа, както гледа нея? Кажи ми как да стана като теб.

Британи не се шегуваше. Искаше го наистина. И щеше да е толкова лесно. С едно дъхване Селма можеше да сбъдне мечтата º. Ала никога не го бе правила. Преди си го обясняваше с нежелание да умножава конкуренцията. Дълбоко в себе си обаче се питаше дали е редно. Младите жени не са наясно с последствията.

Остави ветрилото.

– Слушай, дете. Няма да успееш да спечелиш Уес дори да си като мен. Възможно е да откраднеш само някого, който копнее да го откраднат.

Британи я погледна объркано.

– Виждаш ли онзи мъж до Лизет?

Джак, Лизет, Аби, Кейт и Уес бяха изчезнали за малко, но сега стояха в далечния край на моравата, близо до кея. Очевидно се съвещаваха, но не си бяха направили труда да поканят Селма.

– Джак… Да. Познавам го.

– Ако се оженят, никога няма да го отнема от Лизет. Знаеш ли защо?

– Защото Лизет ще те прокълне? – предположи Британи.

Аби каза нещо на Джак и Уес и двамата влязоха в къщата. Лизет ги последва.

Селма въздъхна.

– Не. Защото Джак обича Лизет. Погледни сега баща си и майка си. Виждаш ли разликата?

Разбра я. Личеше си. Просто отказваше да приеме истината.

– Значи няма да ми кажеш как да стана като теб?

– Не искаш да си като мен.

– Искам! Искам да бъда щастлива!

– Току-що ти обясних как. – Селма се ядоса на себе си, задето се е разбъбрила. Изправи се и тръгна към бунгалото. Главата я болеше.

– Селма, ето те! – спря я Булахдин. – Никого не намирам! Къде изчезнахте всички?